АБАНОС

Абаносът е тропическо дърво с от сем. абаносови. Среща се в южна Индия и Шри Ланка. Вечнозелено. Достига до 20-25м височина. Използва се много често за декоративни цели, има интензивно черна дървесина с висока плътност, полира се изключително гладко. Застрашен вид е. Поради това сега се използва главно за направата на музикални инстрименти. От него са се правели и черните шахматни фигури. Има тясна, бяла беловина. Ядрото е черно, годишните слоеве са незабележими. Твърда е като кост, тежка и солидна. Годишните слоеве са тесни, видими само при напречен срез. Сърцевинните лъчи са тесни, незабележими. Потъва във вода.

БАМБУК

Бамбукът е от групата на вечнозелените растения, cемейство Житни. Родината му е Източна и Южна Азия, като са известни повече от 1600 вида. То е бързо растящо растение – рекордът е 120 см на денонощие, а височината му достига до 40 м. Понякога образува гъсти непроходими гори. Използа се като строителен материал заради здравината си и като материал за изработка на различни съдове, сувенири и пр. В някои страни на Южна Азия от бамбук се произвежда специална хартия. Използва се и като декоративно растение в парковете. Естественият цвят на бамбука е сламенoзлатист, като по местата, където са възлите на стеблото се забелязват по-тъмни ивици. Структурата му е еднородна и плътна.

Особеното устройство на бамбука не позволява той да бъде използван в естествения си вид за направата на масивни изделия. Затова паркетните планки се прилеплват в заводкси условия от отделни ленти. Бамбукът е изключително устойчив на механически и климатични въздействия.

БРЕЗА

Цветът на брезовата дървесина е бял с жълтеникави или червеникави отенъци. Сърцевинните лъчи са тесни, различават се само при радиален разрез. Годишните слоеве почти не се забелязват. Дървесината е умерено твърда, еднородна по плътност и се обработва лесно, с лекота се поддава на имитации на ценни видове дървесина, отлично се тонира и полира. Недостатък е податливостта на брезата на измятане и гниене.

БРЯСТ

Брястът е широколистно и полу-широколистно дърво. Тези дървета процъфтяват и се разпространяват в по-голямата част на Северното полукълбо, по умерените и тропически-планински райони на Северна Америка и Евразия, които в момента се простират на юг през Екватора в Индонезия.
Брястът е част от много видове естествени гори. Освен това през 19-ти и началото на 20-ти век в Европа, Северна Америка и части от Южното полукълбо, особено в Австралия, са засадени много видове и сортове за украса на улици, градинки и паркове.
Някои индивидуални брястове достигат големи размери и възраст. Въпреки това, през последните десетилетия най-зрелите брястове от европейски или северноамерикански произход са умрели от болестта на холандските брястове, причинена от микрофунгицид, разпръснат от кората на бръмбарите. В отговор на това са разработени устойчиви на болести сортове, способни да възстановят бряна на горите и озеленяването.
Беловината обикновено е бяла или сиво-бяла. Младите дървета от американски бряст обикновено имат широка беловина и светлокафява до сивкаво сърцевина. С времето беловината потъмнява. Червеният бряст обикновено има широка сърцевина с много характерни червенокафяви цветове.
Съществуват поне 20 вида бряст в умерените райони на света. Най-добре познатите са великолепният американски бряст (Ulmus Americana), хлъзгавият бряст (Ulmus rubra) (в САЩ) и английския бряст (Ulmus procera), (в Европа и Великобритания.)
Брястът е много подходящ за дъски за рязане и работни плотове за касапи, защото няма мирис или вкус и много трудно може да се разцепи. При контакт с вода, брястът е много устойчив на гниене. Затова често се използва от майсторите за производство на дъски за лодки. В ранна Америка индианците от племето ироки потушавали треската с лекарство, извлечено от вътрешната кора на хлъзгавия бряст.

БУБИНГА

Много популярно африканско дърво с твърда дървесина. Расте предимно в странитеот Екваториална Африка – Камерун, Габон, Нигерия, Гвинея и др.
Бубинга дължи популярността си както на забавното си име, така и на здравината и красотата си. Друго популярно негово име е Кевазинго, обикновено във връзка с декоративния му фурнир. По-здраво и по-тежко от бразилския или индийския палисандър, но понякога го наричат и африкански палисандър. Бубинга има близка прилика с палисандъра и често се използва вместо някои по-скъпи дървета. То има и изключителен коефициент на здравина спрямо теглото. Сърцевината на дървото варира от розово червено до тъмно червеникавокафяво, с тъмни лилави или черни ивици. Оксидира прекрасно до богати тъмни тонове с течение на времето, цветът му се променя до обилно тъмни тонове. Беловината е с бледо сламено оцветяване и ясно се отличава от сърцевината. Смята се, че дървото има неприятен мирис, когато е все още влажно, който изчезва след изсъхване на дървото.
Поради особености му, често може да да бъде много трудно за огъване – подобно на махагона.
Може да достигне в диаметър до над 2м, а на височина – над 40м. Такъв тип дърво би тежало над 56 тона.
Дървесината му е мног оиздръжлива на гъбички, гниене и мухъл. Тези му качества го правят много подходящо за употреба на открито.

БУК

Букът принадлежи към семейство ‘Дъбови’ и е широко разпространен в Северното полукълбо. У нас се срещат два вида – източен и обикновен. Букът има красива, светлокафява дървесина с еднородна текстура. Структурата му е като коприна, сравнително твърда и дълготрайна, и лесно се обработва, но е податлива на гниене. При топлинна обработка букът изменя цвета си и получава нежни червеникави оттенъци. След дъба това е най-използваната дървесина за изработване на паркет.

ВЕНГЕ

Цвят: тъмнокафяво до черно, с черни жилки. Дървото: височината варира от 18 до 27 м; стволът обикновено е прав и с диаметър около 91 см. Дървесината: текстурата е доста груба; с прав строеж; твърда и тежка. Обработва се сравнително лесно с металорежещи машини, но бързо изтъпява резците. Лесно се огъва. Лепи се трудно, ако е смолистта. Употреба: мебели, шкафове, подови настилки, в производството, външно. Регион: тропичните джунгли на Западна Африка, Зайре, Камерун, Габон, Танзания.

ВИШНА

Беловината е тясна, жълтеникава. Зрялата дървесина е розово-кафеникава понякога розово-сивкава. Има равна по цвят текстура. Изключително декоративна дървесина с благороден вид. С времето потъмнява. Има средна твърдост, но добре се поддава на всякакъв вид обработка.

ГАБЪР

Цветът на дървесината е сивкаво-бял. Сърцевинните лъчи са тесни, забележими само при напречен разрез. Криволичещите годишни кръгове също са видими при напречно сечение. Много твърда дървесина, еднородна и жилава. Трудно се обработва, защото е тежка. При надлъжен разрез има монотонен бял цвят. Използва се за производство на плоскости за мебелното производство. Пределната възраст на обикновения габър е 300-350 години.

ДЪБ

Дъбът е символ на сила и издръжливост. Освен за строителни цели, дъбът е ценен заради изключителната си текстура, поради изобилието от цветове, особено след полиране. Заради тези си качества е любимо дърво на дърводелците и дърводелците за направата на облицовки, врати, мебели и подови настилки. Оригиналният цвят на дъба е светлокафяв, но с времето потъмнява. По целия свят има много различни видове дъбови дървета. Независимо от вида, който сте избрали за вашия интериор, той ще осигури усещане за топлина и уют във вашия дом. Artistiko продава и дистрибутира разнообразие от дъбови паркети и ламиниран паркет.

ДУСИ

Дуси е прекрасно оранжево-кафяво дърво. То е едно от най-често внасяните в Европа екзотични дървета. В Централна и Западна Африка го считат за свещено и му приписват лечебни свойства.
Предполага се, че етерични масла, съдържаще екстракт от дървото имат ползотворно влияние върху определени части от човешкото тяло.
Дървесината има подчертано златистокафяв до светло червенокафяв цвят, понякога с по-тъмни нишки. Сърцевината на дървото е светлокафява, при излагане на светлина постепенно потъмнява до червеникаво-кафява, различава се лесно от беловината. Тя, от своя страна, е бледо-жълтеникава до бяла.
Дуси е много издържливо дърво. Именно по тази причина то е сред най-ценните екзотични видове твърда дървесина. Използва се за фини настилки, мебели, тераси, стълбищни релси и конструкция, също при изграждане на външна дограма.

ЕВКАЛИПТ

Беловината е светла, ядрото е сиво-кафяво с различни отенъци. Годишните слоеве са забележими само при напречен разрез. Дървесината притежава голяма здравина и биоустойчивост.

ИПЕ

Ипе е твърдо дърво от бразилските тропически гори, което се радва на повишено внимание през последните десетилетия. Причината за това е много проста: ипе е много твърд материал, понякога по-твърд дори от пироните, с които се прихваща. То е толкова здраво, че често трябва да бъде предварително пробито преди две дъски да се свържат. Някои сравняват силата му с тази на стоманата.
Подобно на махагона, ипе е популярно със своята сила, издръжливост и красота като топло, богато, твърдо дърво.
Това е интелигентен избор, който става все по-популярен при приложения на открито, особено за външни подови настилки. Други атрибути на дървото ипе включват: Ипе може да запази качествата си повече от 25 години на открито; устойчив на огън, време и вредители; устойчив на повърхностните надрасквания; три пъти по-твърд от кедъра; едно от най-тежките дървета – потъва във водата; има същата степен на огнеустойчивост като стоманата и бетона; има висока концентрация на танинова киселина, което го прави устойчиво на гниене, насекоми и гъбички.

ИРОКО

Беловината е тясна и сивкава. Текстура е обемиста, но равномерна. Зрялата дървесина е жълто-кафеникава. Прилича на дървесината на тика, но с времето потъмнява. Съхне добре и бързо. Обработва се добре с повечето инструменти. Лесно се лепи и кове. Ироко е устойчиво на измененията на околната среда. Може да се използва и като заместител на тика.

КЕДЪР

Кедрите са големи вечнозелени дървета – достигат до 50 м височина. Всички видове от рода са издържливи и дълговечни, някои живеят над 3000 години.
Кедърът е едно от най-често използваните дървета за озеленяване на паркове и градинки. Може често да бъде забелязан в средновековните дворци и градини на Западна Европа. Шишарките на кедъра са с форма на яйце и стоят изправени, със скъсени клонки. Узряват за около 3 години, след което се разпадат.
По света се срещат най-различни видове кедри, но у нас най-разпространени са следните видове: ливански, атласки и хималайски кедър.
Атласки кедър е най разпространения вид у нас. Той достига височина от 40 м и има конусовидна корона. Може да бъде рапознат от далечно разстояние по това, че скелетните му клони сключват остър ъгъл със стеблото. Листата са дълги около 25 мм, тъмнозелени, четириръбести и бодливи. Кората на стеблото първоначално е тъмно сива и постепенно се напуква силно. Родината му е Северозападна Африка, където расте в планините до 2000 м надморска височина. Не е взискателен към почвата, сухо и студоустойчив и светлолюбив.
Хималайски кедър достига до 50 м височина и има конусовидна корона. Характерен негов белег е, че върховете на клонките му са провиснали надолу, което го прави лесно различим от другите видове кедри. Листата са сивкави и меки с дължина 3 – 5 см. За разлика от другите кедри има повърхностна коренова система. Той е по-взискателен и не понася почви, богати на влага и силно варовити.
Ливански кедър достига 30 – 40 м височина. Има много оригинална корона, в зряла възраст тя наподобява формата на чадър, като на косо разположени клони са оформени хоризонтални площадки от по-тънки клони. Листата са между 15 и 35 мм, тъмнозелени, твърди и бодливи. Шишарките са до 10 см. Много си прилича с атлаския кедър, като се отличава по формата на короната, тъмната си кора и плоската горна част на шишарките. Той живее много дълго, но расте много бавно. Светлолюбив, понася варовити почви, но не и заблатяване.
Кедрового дърво е подходящо за разнообразна употреба. Различните му разновидности имат специфични характеристики, благодарение на които, от него може да се произвеждат най-различни продукти – от моливи, през огради и дъски, до китари и мебели.

КЕМПАС

Подовата настилка от кемпас е много здрава. Беловината на кемпаса е жълта до бяла, докато сърцевината в повечето случаи е розова до червеникава, използва се много в Далечния Изток. Дървото кемпас предлага богат избор на цветове от бледорозово до тъмно червеникаво, но с времето цветовете се променят от по-светли към по-тъмни нюанси. Дървото кемпас е устойчиво на гниене. Не се изтърква и няма доловима миризма. Лесно изсъхва и има плътна, здрава и твърда структура. Заради богатото разнообразие от цветове, дървото кемпас се използва и за декорация. Расте в Индонезия, Малайзия, Брюней и Суматра. Дървесината е по-твърда от тази на повечето видове дъбови дървета. Употребява се за изработване на подови настилки, мебели, шкафове, столове и облицовки. Лесно се лепи,кове, цикли и полира.

КЕСТЕН

Сърцевината на дървото е светло до средно-кафява, с времето потъмнява до червеникаво-кафява. Беловината е лесно различима, на тънки бели до светло кафяви ивици.
Кестените са пренесени в Северна Европа и Великобритания от римските завоеватели. В Европа, кестенът се отглежда не само заради своите ядки, но и заради твърдата и издържлива дървесина. В САЩ местният американски кестен е бил сред доминиращите дървета. Той растял до обиколка, по-голяма от тази на повечето дъбове. Затова бил използван от първите заселници за почти всякаква възможна употреба.
В началото на 20в. сред кестените се разпростира тежка епидемия, големи участъци измират и те се превръщат почти в изчезващ вид. Затова, т.нар. американски кестен е много рядка и скъпа разновидност. Днес кестенова дървесина се внася в САЩ предимно от Европа.
Кестенът има светло-бяла беловина на тънки ивици. Сърцевината на дървото е с цвят на бисквити и е съвсем малко по-лека от тази на клена, много устойчива. По цвят и текстура, той много напомня на дъба. Дървото може лесно да се изцикли до гладкост като стъкло. Реагира лесно на всякакъв завършек. Дървесината му е сред най-устойчивите.
Кестенът се е използвал от ранни времена за парапети, греди, крепежни елементи за релси, мебели, също и за произовдство на ковчези – все неща, които се очаква да издържат години наред. Днес мебелистите използват фурнир от кестен за поръчкови шкафове. Дървото е и сред предпочитаните от реставраторите като заместващ материал при възстановяване на мебели.

КЛЕН

Кленът е най-обичаното и използваемо широколистно дърво (за всякакви цели) в Северна Америка. Използва се както за груби строежи, така и за изработването на изящни мебели. Беловината на сладкия клен е единствената съставка на кленовия сироп, вкусен еликсир, произвеждан всяка пролет в Онтарио, Квебек и Нова Англия. Кленовите дървета също така са и туристическа атракция. Кленовото листо е символ на Канада и е гордо поставено в средата на флага на държавата. Заради твърдостта, здравината и други качества се използва за изработване на подови настилки, мебели, вътрешни дървени изделия, облицовки. Спомага за процъвтяването на няколко индустрии в източна Канада. Беловината обикновено е бяла със светли червеникаво-кафеви оттенъци; сърцевината е светло-червникаво-кафява, но понякога е по-тъмна.

КОРК

Корковите гори се намират основно в следните 7 страни: Португалия, Алжир, Испания, Мароко, Франция, Италия и Тунис. Животът на корковото дърво е приблизително 200-250 години. За производството на коркови покрития се използват коркови кори и рециклирани отпадъци от производството на други коркови продукти. Коркът е почти незаменим като облицовъчен, топло-, влаго- и звукоизолационен материал. Допълнителни предимства са неговите необикновена издръжливост и дълготрайност. Корковите покрития не се овлажняват, не гният, лесно се почистват и са химически инертни към въздействието на битови химически препарати. След специална обработка в заводски условия в корка не се развиват патогенна микрофлора, гъбички и насекоми. Топлоизолационните свойства на материала спомагат за поддържането на комфортна температура в помещенията: през зимата той съхранява топлината, а през лятото държи хладно. Коркът се явява и най-добрият природен звукоизолатор. Коркът не се пропива със странични миризми като например цигарен дим, не се наелектризира за разликаот много синтетични материали и не събира прах – свойство, което е особено важно за хора, страдащи от алергии.Корковите покрития притежават висока износоустойчивост и могат да се използват за облицоване на жилищни, административни, складови, лабораторни и други помещения. Колкото и впечатляваща да е полифункционалността на корка, не по-малко важна е и неговата декоративна изразителност. Различнитекоркови покрития могат да се комбинират прекрасно както помежду си, така и с други видове материали като дървесина, камък, метал и стъкло.Има неясна граница между ядрото и беловината. Беловината е с почти бял цвят, а ядрото е бяло с леки червеникави, сивкаво-кафеви отенъци и копринен блясък. Коркът е най-леката и меката от всички дървесини.

ЛАПАЧО

Разпространен както в Южна Америка, така и в Централна Африка. Беловината е червено-сива, на зрялата дървесина е маслиново-сива,с редуване на тъмни и светли участъци. С времето потъмнява под въздействието на светлината. Дървесината е много тежка, солидна, съдържа дъбилни вещества. Лесно се суши, но има значителна тенденция към измятане.

МАСЛИНА

Маслината е экзотично дърво, характерно за Европа, Африка и Близкия Изток. В някои религии и култури, то има религиозна значимост. Дървото е твърдо и здраво, с прекрасни работни характеристики. Това го прави идеално за дървообработване и дърворезби.
Сърцевината му е кремава или жълтокафява с тъмнокафяви или черни контрастиращи ивици. С течение на времето, дървото потъмнява, а цветът му става по-наситен. Това, което прави дървото толкова уникално, е необичайната текстура на всяко отделно парче, както и отличителния и привлекателен аромат, които то изпуска.
Години наред, маслиновото дърво се е използвало за различни религиозни, исторически и художествени артефакти. Може лесно да бъде изгладено до огледало.

МЕРБО

Мербо е дърво, което расте в крайбрежните мангрови гори на Югоизточна Азия, и достига около 50 м височина. Има силно издръжлив ствол. Дървото се използва за направата на подови настилки, като в американските и европейските магазини обикновено се продава под различни имена. Дървесината му, наречена ‘Мербо’, е високо ценена заради здравината й и устойчивостта на й на термити. Във Филипините, мербото се използва като стандарт за определяне издръжливостта на другите дървесини. Мербото се използва там, където стабилността и устойчивостта са от значение, като например подови настилки, мебели, музикални инструменти. От дървото може да се извлича багрилно вещество, кората на дървото и листата се използват в традиционната медицина, а семената се използват за храна.

МОАБИ

Цветът на Моаби е розовокафяв до червено-кафяв, повече или по-малко тъмен, с фини жилки. Дървесината има ясно очертана беловина. Плътност при 12% съдържание на влага: 0,87g/cm3.
Стърготините от дървото (при рязане) могат да раздразнят лигавиците и да са опасни за дихателните пътища. Заковаването е добро, но е необходимо предварително разпробиване на дупки. Възможно е да се получат цепнатини при коване. Моаби изсъхва бавно. Сушенето в пещ трябва да се извършва внимателно. Препоръчва се да изсъхне до ниско съдържание на влага (10-12%) поради свиването му.
Моаби е много устойчиво на гъбички. Поради високото си специфично тегло и високото съдържание на силициев двуокис естествено покрива класа на биологична опасност 5 (да се употребява в морска среда или в блатна вода само в крайни случаи).
Много сходно като качества и външен вид с друго екзотично дърво: Макоре.
Дървото има следните типични приложения:
• интериор: напр. мебели от висок клас, подови настилки, фурнир, стълби, ламперия, дограма, нарязан фурнир, скулптура, индустриални или тежки настилки
• екстериор: напр. мостове (само части, които не са в контакт с водата), тежки дърводелски изделия, траверси, дограма

ОРЕХ

Дървесината на ореха е привлекателна, твърда (освен при младите дървета), плътна, здрава и лесно се полира. Ядрото е тъмнокафяво, има финна структура и светлосива кафеникава беловина. Когато се суши в пещ, цвета на ореха клони към сиво-кафяво, а когато се суши в сушилня – до червено-кафяво. Цени се високо заради цвета, здравината и структурата и се използва за изработването на мебели и подови настилки.

ПАЛИСАНДЪР

Беловината и ядрото са рязко отделени. Беловинатана палисандъра е тясна, светложълта със сивкав отенък. Ядрото е пурпурно кафяво или шоколадово със сиво-кафеви, черни и тъмно-кафеви пояси. с течение на времето вследствие на действието на светлината и въздуха дървесината слабо избледнява. Сърцевинните лъчи са тесни и слабо забележими. Дървесината е много тежка, твърда, жилава не съсъхва много и добре се полира. Също така е устойчива на атмосферните фактори. Предпочита се за висококачествено вътрешно строителство, за направа на луксозни мебели, фурнир, стругарски предмети, резбарски изделия и др.

СУКУПИРА

Расте в Южна Америка, предимно в басейна на река Амазонка. Беловината е тясна и безцветна. Зрялата дървесина има красиви червеникаво-кафеви отенъци, с жълтеникави жилки. Много тежка, солидна. Сукупира съдържа дъбилни вещества, поради което трудно се обработва, но добре се шлифова и полира. Сушенето трябва да е много бавно, иначе дървото се измята.

ТИК

Дървото тик е присъщо за Индия, Бирма, Тайланд, Индокитай и Ява. Но заради качествата си е било засадено и в тропичните райони на Източна и Западна Африка, Куба, Карибите, и в Южна Америка от Панама до Бразилия. Дървото тик е лесно приложимо за различни цели. Подходящ е както за вътрешни, така и за външни дърводелски изделия (прозорци, врати). Използва се също и за подови настилки, със средно натоварване. Дървесината на тика е със средна плътност, по-скоро мека и с характерна външност. Сърцевината е матово жълта в началото, но става златнокафява или дори тъмно-сиво-кафява, когато се излага на светлина, често със сиви или черни ивици. Беловината е жълто-бяла или бледо-жълто-кафява. Дървесината е мазна на пипане, и с миризма на кожа. Структурата й е права или вълниста. Дървото тик не е тропично и затова не може да расте във влажни гори. Най-добре вирее в сухи, хълмисти райони, като например в горите на Югоизточна Азия. Достига до 45 м височина и диаметър 4-5 м. Подходящ е за всякаква употреба, заради здравината и красивия външен вид на продуктите изработени от него. Дървото тик се смята за един от най-добрите дървени материали. Има красива и плътна текстура. Съдържа етерични масла и затова практически не гние, устойчиво е на насекоми и се съхранява повече от 100 години. Обработва се и се полира лесно.

ЧЕРЕША

Беловината на черешата е тясна и червеникаво-бяла, а сърцевината е оцветена контрастно в черевеникаво-жълто до червено-кафяво. Дървесните влакна са фини, праволинейни и равномерно разположени, текстурата е равномерна. Поради красивия си червеникав цвят и фина текстура черешовата дървесина се използва за художествени изделия. Дървесината на черешата е средно тежка, твърда и финовлакнеста. Притежава нежна текстура и лъскавина, цепи се много трудно. Машинната обработка не създава проблеми, както и повърхностната обработка. След шлифоване, байцване и полиране се получава много гладка повърхност.

Защо естествен паркет от Артистико.

Открийте света на Артистико

Посетете нашия главен офис в производствената ни база в село Труд