Заглавие 1

Паркет може да се подреди по най-различен начин, но ето кой модел се е задържал най-много през годините:

Обичан от едни, силно ненавиждан от други, най-популярният метод на редене на паркет все пак си остава "рибена кост". Тук ще разгледаме от кога датира неговата история и какви са двете основни разновидности. Два от най-ранните и устойчиви модели на подреждане на паркет са рибена кост и унгарска рибена кост. Поради визуалното им сходство, двата вида често се бъркат. А всъщност са напълно различни. Вие знаете ли какви са разликите? Но първо да започнем с приликите - и двата модела (в класическият си вид) се състоят от еднакви парчета дърво, подредени на зиг-заг. А разликата? При рибената кост паркетините са под формата на правоъгълници - подредени така, че краят на едната се допира до страната на друга. При унгарската рибена кост краят на паркетината е подрязан под ъгъл 45 градуса. И така паркетините пасват една към друга. Двете паркетини свършват з една и съща точка. Образува се фигура с идеалната форма на латинската буква V. Много е вероятно именно подреждането в рибена кост да е било едно от първите в Европа. Една от причините е, че напомняло зиг-загообразното подреждане на тухлите, с което векове наред се украсявали църкви и големи сгради.

Заглавие 2

Един от най-ранно запазените примери за паркет с рибена кост можем да открием във Франция - в галерията Fontainebleau на Франсоа I. Паркетът е поставен през 1539г. по време на царуването на Франсоа I, проектиран и изработен от италиански майстори. Което пък ни води към една от теориите, че паркетът е изкуство, в което първите майстори са били италианците.

Подзаглавие 1

Във Франция рибената кост е известна като batons rompus (букв. прев. “счупени пръчки”). Предполага, че това произлиза от специфичен барабанен удар от военната история. В последно време фразата се използва не само за модел на подреждане, но и за нещо дезорганизирано, хаотично, като вълнуващ разговор.

Колкото до унгарската рибена кост и защо трябва да е точно унгарска? В някои страни я наричат chevron. Но, като цяло, наименованието й идва от френското point de Hongrie (букв. прев. “унгарска точка”) - от своя страна кръстено на популярен през 16в. метод на бродиране. А защо той е кръстен “унгарски”, макар че винаги се свързва с Италия, не е ясно. Според една теория - на името на живялата през 13в. Св. Елизабета Унгарска, която плетяла и раздавала вълнени дрехи на бедните. По-късно рибната кост постепенно минава на заден план. Тя отстъпва мястото си на по-аристократичната фигура Версай. Шведският архитект Nicodermus Tessin описва Версайският дворец от края на 17в., като отбелязва, че в него имало само една стая с паркет, подреден на правоъгълници. Вероятно е ставало дума за стаята на стражата на кралицата - единствената стая с унгарска рибена кост по това време. Стилът обаче отново идва на мода през 19в. в Париж. Голяма част от града била изградена наново в опит за нов мащабен градоустройствен план. Повечето нови апартаменти били направени с паркет в стил рибена или унгарска рибена кост.

По време на комунизма, в много български домове, рибената кост бе единственият модел паркет, превръщайки се, на практика, в символ на паркета. Дали заради някакви асоциации с изминала епоха, но след падането на комунизма, рибената кост бе почти веднага изместена от т.нар. “право редене”.

И все пак, преживяла векове наред, рибенета кост все още намира своето място в домовете ни.

Заглавие 3